ПРИКАЗКА ЗА МАЙМУНКАТА МУМУ

Мария Байчева

Приказка за маймунката МУМУ

Живяла някога на планета Лелевия маймунката Муму. Нейното голямо семейство обитавало банановата гора. Муму имала братче, което всички наричали  Кико.

Веднъж двамата се скарали за един голям сладък банан. Сбили се, пищели и викали с всичка сила. Като чула олелията, дошла майка им, усмирила ги и започнала да им се кара:

– Толкова много банани има, а вие се биете! Муму, не можеш ли да отстъпиш на брат си? И двамата сте големи инати!

– Защо аз? – нацупила се сърдито маймунката.

– Защото аз съм по-силен! – троснал се Кико.

– Кико,  знаеш,  че  баща ти  е  болен и  роботите Хуманди  му  бият инжекции,  от които той става много гневен. Искаш да те напляска като другите ти братя ли?

След малко Муму и Кико вече си играели на бънджи скокове и се кикотели с цяло гърло.  Защото децата са такива. Не носят лоши чувства в сърцата си.

Напоследък Муму все по-често се сещала за своя приятел кончето Лоло. Много ѝсе искало да го види. Затова, когато забелязала робота АР ЕДНО да обикаля с всъдехода си наоколо, тя се приближила към него и казала:

– Моля те да предадеш на Лоло, че искам да дойде да се видим.

– Муму,  ти си  най-непослушната маймунка, която познавам.  – отговорил той. – Нали знаеш, че на конете им е забранено да се отдалечават от Оазиса?

В този момент Муму пъргаво скочила на гърба на

робота и дръпнала от главата му лъскавия шлем, който се търкулнал на земята.  А на мястото на металната маска се  показало младо лице с добри очи.

– Ще те наричам робот „Добри очи“! – разкрещяла се възторжено Муму и побързала да избяга, защото видяла, че Хумандът се разсърдил.

***

Когато роботът, наречен от Муму „Добри очи“, се върнал в Оазиса, решил да остави Лоло да направи свободен избор. Хумандът много харесвал младия сив кон и пожелал да му подари тази възможност. Защото и той знаел, че най-големият дар за всяко същество е свободата. Затова разказал на коня за искането на Муму.

– Муму иска да я посетя и ти ми позволяваш? – запитал изненадано Лоло.

– Аз не ти позволявам! Забранявам ти! Но исках да знаеш.

Лоло не казал нищо повече, но много се учудил. Попитал двама свои приятели от конете как да постъпи, но те го посъветвали да не се отдалечава, защото така е редно. Тогава Лоло решил да отиде при козайката Нана и да потърси съвет от нея. Зелевите ниви били отдалечени, но не толкова много като банановата гора, където живеела Муму. Лоло пристигнал запотен и жаден и набързо изхрупал една зелка да се съвземе. Зелките никак не били вкусни за един кон, но давали вода на организма му, а водата е много важна за здравето. След това Лоло се огледал, но Нана не се виждала наблизо. Конят открил една тясна пътека между зелките и тръгнал по нея да търси приятелката си. Тогава се появила козайката.

– Здравей, Лоло! Мене ли търсиш?

– Здравей,  Нана!  Точно  тебе търся,  защото  ми трябва съвет.

И  Лоло разказал за другата си приятелка – маймунката Муму, и за странното послание на робота.

– Хумандите   са   биороботи.   Нищо  чудно да  са претърпели   мутации.  –  казала дълбокомислено Нана.

Лоло се почувствал неудобно, защото тя била много учена, а той дори не знаел какво е „мутация“. Но не искал да се излага и не попитал нищо.

– Щом Муму ме вика, значи е в беда. Аз се опитах

втори път да отида при нея, но роботите са построили заслон за коне между Оазиса и банановата гора и оттам връщат всички…

– Искаш да кажеш, че е опасно и трудно? – задала въпрос Нана.

– Ами да, а и робот АР ЕДНО този път вече ще ме накаже. Не знам как го прави, но той винаги узнава за моите по-далечни пътувания.

– Въпреки всичко ти дойде при мене. Защо пое този  риск?

– Исках да те видя, нали сме приятели? А и като идвам тук, АР ЕДНО не ми прави забележка. Освен това наблизо няма заслон за коне…

– Ох, колко си глупав! Това е така, защото конете не могат да ядат зеле и нито един кон, който е стигнал чак дотук, досега не е успявал да оцелее.

– Как така, аз ям зеле. Е, боли ме коремът от него, но оцелявам! – възразил Лоло.

– Защото се вслуша в съвета ми! А другите коне не

разговарят с козайки. – казала важно Нана.

– Да така е, сега чакам да ми дадеш напътствия как да посетя Муму.

– Започни редовно да препускаш до заслона и обратно. Докато бягаш, ще тренираш мускулите си.  Освен това непрекъснато мисли за Муму и научи всичко за маймуните. Така ще тренираш мозъка си. После сам ще намериш отговора. – Нана го погледнала дяволито и се засмяла.

Лоло благодарил много за съвета, а приятелката му го подготвила за обратния път, както тя си знаела. Пак домъкнала с уста тънка лепкава мрежа и като скочила върху гърба му, здраво я закрепила към буйната конска грива. После козайката качила  една по една цял куп зелки и ги залепила за мрежата.

– Готов си! – казала доволно тя и скочила на

близкото дърво, за да му маха, докато той се отдалечава.

***

Младият кон Лоло послушал Нана и започнал да тренира. Бягал до заслона и обратно, като все си мислел за Муму. Научил, че мъжките водачи на отделните групи маймуни са много силни и зли и избиват момчетата, независимо дали са техни деца или не, за да нямат конкуренция. Защото роботите Хуманди оставяли само по един силен мъжкар на всяко семейство. Но нали Муму била момиче? Конят така и не можел да се досети за какво го вика добрата му приятелка.

Когато се почувствал достатъчно готов, Лоло отишъл чак до банановата гора. Муму веднага го

забелязала и започнала да се кикоти и да припява:

– Знаех си, че ще дойдеш, знаех си, че роботът има

добри очи!

– Здравей Муму! Искала  си  да  се  видим. –  Лоло малко   се  поуспокоил и  бил  обзет от  радостно чувство, защото  ако  има някой  весел  край нас и ние ставаме щастливи.

– Да,  –  отговорила съвсем сериозно косматата му приятелка. – Брат ми Кико е в опасност и искам да го  качиш  на гърба  си  и  да  го отведеш надалече оттук.

В този момент се появил Кико. Той бил много по-едър и по-космат от сестра си.  Гледал сивия кон с недоверие.

– Добре, съгласен съм – казал Лоло. –  Ще го заведа до заслона. Първо ще тренираме двамата, а след това той ще се научи да изминава пътя сам.

Така и сторили. Скоро младият маймуняк Кико се научил сам да минава разстоянието от конския заслон до банановата гора.  Вече се прибирал само да се храни с банани и кокосови орехи и се скривал сръчно от погледа на баща си в заслона на конете.

Време било Лоло да си вземе довиждане с тях. Муму му благодарила и пак се закискала. След това му откъснала кокосови орехи и ги закрепила с тънки палмови листа за гривата му.

Препускал обратно конят Лоло и когато ожаднеел много, счупвал с копито един кокосов орех и изпивал вкусната течност от черупката. Така той се прибрал поживо-поздраво в Оазиса, напил се с вода от растенията Водянки и се почувствал много добре. Бил помогнал на приятелка в беда.

Роботът „Добри очи” обаче отново му направил забележка:

– Лоло, ти пак се отдалечи до банановата гора, а това крие рискове.

– Да,   но   помогнах   на  приятели!   –    отговорил младият кон.

– Вече сме обсъждали този въпрос. Забранявам ти да се отдалечаваш от Оазиса! Това е втора забележка. Знаеш, че трета няма да има. Ще следва наказание! – гласът на АР ЕДНО бил заплашителен, но Лоло знаел от Муму, че биороботът е млад и с добри очи.

 

Лоло обещал да слуша. Дали спазил обещанието си, ще научите в следващата приказка.

 

КРАЙ на приказка 2

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *