ПАТЕТО ЦУКИ

 

Стана Апостолова

 

 

Старата сива патица измъти малко яйца тази година. Само три патета – две женски и едно мъжко. Мъжкото непрекъснато пада и става, дори звуците, които издава не приличат на нищо. Сякаш хълцука по някакъв безподобен начин. Скоро всички млади птици в двора го вземат на подбив и го наричат Цуки.

Стопанката отдавна пуска гъските и гъсетата на реката, но патиците заради старата сива патка още не смее.

Днес най-после позволява на всички да излязат от птичия двор и да се спуснат през поляната надолу, за да се изкъпят в селската река.

Цуки се клати по пътеката плътно зад майка си, но незнайно как за крака му се закача лека консервна кутия, завързана с пластмасови върви. Малкото паточе се опитва непрекъснато да се освободи, но същевременно се бои да не изостане от групата на патиците и все не успява. А по пътеката е пълно с камъни, когато консервната кутия се удари в някой от тях, издава оглушителен звук, връвта дърпа Цуки и той пада с главата надолу. Всички се разкрякват уплашено, а след това патетата започват да се кискат.

Най-после стигат до реката, по-точно до блатистото разклонение, където се е разляла и образувала плитки, застояли езерца. Цуки вече се е примирил, че консервната кутия ще остане заплетена на единия му крак. Той влиза смело с другите във водата, но се заклещва в тръстиките и започва да потъва. Добре че татко Паток бди зорко над всички свои деца, хваща го за врата и го изхвърля на брега. Най-после Цуки е освободен от дрънчащия си товар, той лежи мокър, проскубан и полуумрял на крайбрежните камъни и се пече на слънце. Никой повече не му обръща внимание.

На другия ден става още по-лошо. Цуки едва върви заради прекараното премеждие и това не убягва от зорките очи на котката Маца. Тя влиза в птичия двор и започва да си играе с паточето като с кълбо. Непрекъснато го удря и го търкаля. Нито мама – сивата патица, нито татко Паток го защитават. Добре,че кучето Гого не е вързано и прогонва Маца.

Когато стопанката идва да храни птиците, отначало си помисля, че паточето е умряло, но Цуки си отваря очите и надига глава. Тогава грижовната жена взема от меката накълцана храна за мухнатите пуйчета и му пъха в устата. След това извършва нещо напълно необичайно – взема патето на ръце и го носи към къщичката на Гого. Казва му:

– Гого, няма да те завързваме, но ще пазиш сивото пате.

Кучето е доволно, не иска да го връзват денем. Като е на свобода плаши птиците, но те са страхливи същества, страхуват се от всичко. От този ден нататък се поражда една нетрадиционна дружба между кучето и паточето.

Понеже кучешката къщурка се намира между двата стопански двора, Цуки може да посещава заедно със своя закрилник кошарата на овцете и яслата на коня. А оттам през една дупка на оградата влиза понякога в зеленчуковата градина. Откакто е под закрилата на верния пазач, се храни на воля при всички птици и животни. Затова не докосва зеленчуците в градината. Знае от своя приятел, че стопанката не позволява да се тъпчат нейните любими насаждения и ако разбере, че го е направил, ще го отнесе в тенджерата с горещата вода. Малкото паточе не знае какво означава „тенджера”, нито „гореща вода”, но се досеща, че това са ужасни неща.

 

Днес Цуки се опитва да поиграе с другите патета в коритото, пълно с вода, но едрите гъсета го избутват и всички започват да му се подиграват, даже пилетата с жълто край устата. Той се отдалечава и отива при пуйката, госпожа Важна да пита кога ще започват училищните занятия.

– О, чак наесен, даже не в началото, а съвсем в края на есента!

Той не задава повече въпроси, знае от майка си, сивата патица, че в момента е лято. Двете му сестри непрекъснато се оплакват, че са грозни, а мама ги успокоява, че до края на лятото ще станат най-красивите млади патици в птичия двор. Цуки не мисли за външността си, има си много други проблеми.

Гого е задрямал на сянка и паточето решава да отиде на разходка в зеленчуковата градина. Доволен е, че е сив, с тъмносиня глава и трудно се различава между избуялата растителност. Тъкмо се шмугва между листата на морковите, които са нежни и го поръсват с капки вода, когато се натъква на таралежа Бодливко.

– Ти кой си?

– Аз съм таралежът Бодливко, ти сигурно си патето загубеняк, което дружи с проклетото куче!

– Спокойно, Гого не влиза в зеленчуковата градина, стопаните му забраняват, пък и дупката в оградата е малка, не може да се промуши.

– Те и на тебе ти забраняват, ама си тука! – ежът е заядлив.

– Бодливко, май и ти си загубеняк като мене, щом си самичък в градината! – не му остава длъжен младият паток.

– Не съм самичък, зайко Зъбльо ми е приятел, дошъл съм да го търся.

– Объркал си се, нашите стопани не отглеждат зайци.

– Зъбльо не е питомен мухльо, той е див заек, горски.

– Ами защо го дириш в селото, а не в гората?

– Защото идва да похапне моркови и зеле, а е опасно.

– Чувал съм, че лисицата живее в гората, там е опасно, тука най-много стопанката да го прогони.

– От хората Зъбльо ще избяга, но змията Кера се е настанила във вашата градина.

– Не съм чувал за нея нито от птиците, нито от овцете, нито от коня. Според мене, ако имаше змия, Гого щеше да я надуши.

– Кера живее в долния ъгъл на двора, където само стопанката ви ходи.

– Опасна ли е тази змия за нашата стопанка?

– Да, Кера е отровна змия.

– Бодливко, аз съм много благодарен на жената, която ни отглежда, мога ли да направя нещо, за да изгоним тази усойница оттук?

– Няма да я гоним, аз ще я убия, но за целта трябва да изпълзи от дупката си. Ти можеш да послужиш за примамка, обаче е опасно.

– Готов съм на всичко! – Цуки е много въодушевен.

– Нали знаеш, че тя може да те ухапе, задуши и изяде? – ежът се колебае дали ще му достигне смелост на патето.

– Зная, но нали ще бъдем двамата?

– Да, ти ще наближиш дупката, ще почнеш да крякаш, тя ще подаде глава навън, за да те издебне и аз ще действам.

Речено, сторено. Двамата отиват в долния край на градината. Като наближават, забелязват, че змията Кера лежи на един голям камък, свита на кравай и се пече на слънце. Таралежът мигом се свива на кълбо, за да не го забележи, а патето започва да бута бодливото кълбо напред с плоската си човка и да вряка. Когато наближават в опасна близост, змията надига глава и започва да съска, изумена от глупостта му, недоумява как дръзва да я безпокои. Веднага го напада, но Цуки хвръква на оградата, а Бодливко я захапва.

Стопанинът в това време чисти тревата отвън край оградата и с почуда наблюдава ставащото. Оставя мотиката и хваща Цуки, който трепери от страх какво ще му се случи. Но човекът казва:

– Ти си едно много смело същество. Бях против да държим Гого заради тебе отвързан, но сега виждам, че жена ми има право. Тя се страхува от змии. Не ми се мисли какво щеше да се случи, ако беше видяла пепелянката. Хайде сега да те върна в птичия двор и да вляза да изхвърля отровната гостенка. А ти недей да казваш на никого какво се случи.

 

Всички в птичия двор знаят, че стопанката се грижи за птиците, а мъжът ѝ за овцете и коня. Затова, макар че се правят на заети, умират от любопитство защо Цуки е в ръцете на стопанина, защо човекът го пуска в коритото и пъди другите плаващи дечурлига, защо го глади по главата.

Но никой не смее да задава въпроси. Чакат сам той да се похвали. Или поне да каже на кучето, за да научат всички. Но Цуки е истински мъж, не споделя, обещал е на грижовния стопанин да си мълчи.

Неусетно настъпва есента, после започва да застудява.

А днес е първият учебен ден. Всички млади пилета, патета, гъсета и пуйчета са заобиколили госпожа Важна под навеса и слушат нейната първа лекция. Тя не им казва нищо, което да не са чували. Майките им същото повтарят: да се пазят, да бъдат учтиви, да отстъпват на по-възрастните, да не се бият, да се хранят редовно.

След това учителката госпожа Хвалипръцкова им изнася лекция кои треви са отровни и кои пригодни за ядене. Тя е едра, бяла кокошка, като говори, изисква тишина и винаги първо поглежда за отговор към младите ярки. За почуда на всички, Цуки отговаря почти винаги вярно. Защото вече ги знае тези неща от приятелите си Бодливко и Зъбльо. Очаква, че сега ще спрат да му се подиграват, но се лъже. Дори бавните и несръчни пуйчета му подвикват.

Всъщност вече младите птици трудно се различават от старите. Паточето Цуки е едър почти колкото татко Паток, но никой не го възприема сериозно. Дори учителките в училище избягват да го хвалят, макар че е най-големият отличник.

 

Училището приключва рано, защото тази година зимата започва нечаквано. Много бързо земята замръзва и завалява сняг. Стопанката идва по три пъти на ден под навеса да носи слама и да опушва стените, за да не духа. Патиците спят откъм външната стена на най-студеното.

Тази вечер Цуки решава да се качи на сламеника при петлите, когато те вече са заспали и няма да го прогонят. Кучето Гого не се чува да лае, което означава, че са го прибрали на топло в къщата. Но точно това използва изгладнялата лисица, върлуваща от няколко дни в селото. Младият паток спи леко, чува как рижата хищница дращи и копае дупка под оградната стена. Вижда муцуната ѝ, която се подава вътре при заспалите птици. Затова хвръква и почва да квака с всичка сила. Гъсоците и те се събуждат и разхвърчават. Настъпва голяма суматоха. Лисицата се отказва и връща. Всички кучета в съседните къщи се дерат от лай. Стопанинът излиза с пушката си и стреля във въздуха.

На другия ден в птичия двор само за лисицата говорят. Кокошките Бутнешева и Хвалипръцкова, учителки в птичето училище, първи поздравяват Цуки. Директорката на училището, пуйката госпожа Важна също казва бавно, на висок глас, че смелостта на младия паток е достойна за уважение.

От този ден нататък, никой в птичия двор не се подиграва на Цуки, дори едрите гъсоци не го смятат повече за загубеняк.