ПИЛЕТО ПИПИ

Стана Апостолова

 

Тази пролет в птичия двор цари голямо оживление. Белите и кафяви кокошки измътиха много красиви пиленца. Сега господари на кокошките са петлите Пернат и Пъстропер от красивата порода виандот. Затова пилетата са много едри и жилави.

Едно от малките на бялата квачка е много приказливо. По цял ден писука: „Пи-пи-пи”. Вече всички пернати създания го наричат Пипи. Пилето Пипи е женско, храни се добре и расте бързо. В средата на лятото вече е с пъстра перушина и почти може да лети.

Учителката, госпожа Бутнешева забелязва колко умно и подвижно дете е това пиле и му казва:

– Пипи, очаквам наесен да учиш прилежно и да бъдеш отличничка.

– Разбира се, аз смятам да надмина всички деца – отвръща самомнително пилето.

Бялата квачка, като всяка майка бърза да охлади ентусиазма на подрастващата.

– Пипи, ти ще станеш красива ярка, ще снасяш и мътиш много яйца и стопанката ще се гордее с тебе, независимо дали си отличничка в училище.

Но Пипи не е доволна. Желае да бъде личност с героични качества, да се прочуе не само в селото, но и в околността, даже в града.

– Искам да се прославя, покрай мене ще станете известни и вие! – заявява женското пиле на майка си.

 

Днес бащата на Пипи, красивият петел Пъстропер идва да разговаря с дъщеря си.

– Пипи, ние с Пернат бяхме в града, бихме се с други петли, победихме ги, имахме три минути слава. Но избягахме и се върнахме обратно в родния птичи двор. Славата си има цена. Ако бяхме останали, трябваше да минаваме през труповете на събратята си петли. Градът е много лошо място за живеене. Всички са в клетки.

– Тате, ти си с остарели разбирания, не си амбициозен, задоволяваш се с този малък селски двор. Аз искам да стана звезда, всички петли и кокошки да ми завиждат.

– Разбирам, ти си още много млада, ще пораснеш и ще прецениш – Пъстропер се отдалечава.

Пипи гледа колко красив, едър и горд е той и се обръща към майка си:

– Баща ми има пера с всички цветове под слънцето, добре че е толкова прост и се е завърнал тук. Иначе щях да приличам на тебе – бяла и обикновена.

Квачката възразява:

– Може да съм чисто бяла, но не съм обикновена, снасям най-много яйца от всички кокошки.

– Пак с тези яйца! Хвалиш се и кудкудякаш по цял ден! Аз не искам твоя живот на домакиня и детегледачка! Мен ме чакат велики дела!

 

Пилето Пипи всеки ден тренира и развива своите умения. Целта е да бяга най-бързо, да хвръква най-високо, да говори най-ясно и изразително. По три пъти дневно пие вода не от паничките за кокошките, а от голямото корито за гъски и патици.

Когато гъсетата и патетата, водени от своите майки и бащи заминават за реката, в големия плавателен съд на двора водата се успокоява и се превръща в огледало. Пипи се оглежда и се любува на отражението си. Тя непрекъснато открива, че се появяват нови пера в крилата ѝ, с нови ярки цветове.

Днес мама квачка казва строго на децата си:

 

– Патките са на реката. Забранявам ви да кацате по ръба на голямото водно корито, защото може да паднете във водата, а няма кой да ви помогне. Стопаните също излязоха с каруцата.

Пипи обаче не слуша. Тя издебва момента, когато бялата кокошкаи пилетата ѝ лягат на сянка под навеса и тихо се отдалечава. Отива до коритото, хвръква с неукрепналите си криле на ръба му и започва да се оглежда.

– Пи-пи-пи, колко съм красива, няма друга такава ярка като мен!

В това време кучето Гого започва да лае таралежа Бодливко, който пак е дошъл да търси своя приятел заека Зъбльо в зеленчуковата градина. Пипи се стряска и цопва във водата. Коритото е дълбоко, а стените му хлъзгави и стръмни. Пилето не може да плува и не успява да хвръкне с намокрени криле. Почва да пищи за помощ, но навесът е далече. Добре, че пуякът Гългъл е наблизо и вижда как непослушницатасе дави. Той веднага се пери и надува, съска и издава силни звуци, за да привлече вниманието на кучето. Гого оставя Бодливко на мира и дотърчава да провери какво се е случило. Скача във водата, хваща Пипи за врата и я хвърля навън. Мокра и жалка, тя ляга на слънце, за да се изсуши, но дори не благодари на своите спасители.

До вечерта всички научават за подвизите на фуклата. Майка ѝ е сърдита и не разговаря с нея. Татко Пъстропер така успокоява бялата квачка:

– Погледни го от добрата му страна, тази злополука ще послужи за урок на дъщеря ни. Най-добрите уроци научаваме не в училище, а от опита в живота.

Младият паток Цуки идва при Пипи.

– Ти си кокошка, млада госпожице, а вчера си станала „мокра кокошка”. Не се мъчи да подражаваш на патиците!

– Аз ще се науча да плувам, глупак, такъв! Ще стана прочута и ще се махна от това простолюдие!

– Мечтай си!

Цуки се отдалечава, защото преценява, че няма смисъл от разговор с това незряло, опърничаво пиле.

 

Вече е краят на лятото. Ярката Пипи е пораснала и може да хвърчи и каца на стобора. Патиците са край коритото, стопанката не ги пуска край реката повече.

Пипи обмисля как точно да избяга. Преценява, че е наложително да се научи да плува, защото по пътя към града имало реки, които трябва да се преплуват. От котката Маца знае, че няма невъзможни неща. Днес е удобно да се упражни в дървеното ведро, от което пие вода конят. Стопанинът и стопанката го впрегнаха сутринта в каруцата и заминаха за ореховата градина. Пъстрата непослушна ярка хвръква първо на стобора откъм къщичката на кучето Гого, след това на стобора откъм зеленчуковата градина и оттам на ниската ограда към яслата. Кацва в обора на коня, разхожда се да разгледа всичко, накрая хвръква и каца на ръба на дървеното ведро. То е пълно до половината с бистра вода. Пипи се оглежда и остава много доволна – перата ѝ блестят на слънцето във всички цветове на дъгата. Решава, че плуването във ведрото ще стане лесно, ако почне да потъва, ще хвръкне, вече крилата ѝ са силни и здрави. Още повече, че цяло лято наблюдава как се учат патетата и гъсетата да плуват. Пипи скача във водата и започва своите опити, но водата се разплисква, тя започва да се блъска в тясното ведро, при всеки опит да хвръкне, се намокря повече и натежава, започва да потъва. Опитва се да вика, но затъва все по-дъбоко.

За късметстопаните се прибират точно в това време, намират я във ведрото, стопанката почва да плаче, но стопанинът изважда Пипи от водата и я тръска надолу с главата. Тя се съживява, той я пуска и младата птица хвръква на стобора.

Всички птици в птичия двор разбират, че красивата пъстра ярка Пипи щяла да се удави във ведрото на коня. Но късметът и този път не ѝ изневерил. Те разбират за случилото се от кучето, защото никоя перната персона нищо не е видяла.

Пуякът Гългъл изрича:

– Много красиво дете е, но неразумно.

Младият гъсок Жълтурко, който сутрин се сърди на себе си, а следобед на другите, добавя:

– Глупавото пиле не можа да разбере, че трябва да познаваме природата си!

Отнякъде се появява котката Маца и казва:

– Няма невъзможни неща, Пипи щеше са загине като герой!

Но кучето Гого я погва:

– Ти защо не се научиш да плуваш? Искаш ли да те хвърля във ведрото на коня, а?Да се превърнеш в герой!

Маца се качва на покрива и оттам отговаря на кучето-пазач:

– Пипи се обърка, защото е много красива и има криле! Аз пък имам остри нокти. Хайде качи се да ги опиташ, да те видя колко си силен!

 

Скоро младите пернати създания тръгват на училище. Най-красивата ученичка е ярката Пипи. След поздравителното слово на пуйката Важна, директор на училището, първия урок изнася пъстрата кокошка, госпожа Бутнешева. Тя казва:

– Пипи, би ли споделила какво ти казах, когато се видяхме за първи път.

– Да, госпожо, казахте ми, че трябва да се уча за отличен.

– Ти искаш ли да споделиш нещо със съучениците си?

– Децата притихват, разбират какво иска да попита учителката Бутнешева.

– Да, бях решила да ставам звезда, но от родния двор по-сигурно място няма. Тук непрекъснато ме спасяват и пазят. Обещавам да се уча много.

Всички млади птици в птичия двор започват да ръкопляскат на Пипи с криле. Хубаво е да си крилато създание.