ПУЙКАТА АТЛАЗЕНА

ПУЙКАТА АТЛАЗЕНА

 

Стана Апостолова

 

 

В птичия двор пуйките са на особено уважение от стопанката. Тя им отделя много повече внимание, отколкото на всички останали птици. За излюпилите се през пролетта пуйчета това е естествено. Директорката на птичето училище, старата пуйка госпожа Важна непрекъснато ги наставлява и им обяснява, че най-красиви и възпитани са именно пуйките. Кокошките и петлите също мислят, че едрите бавни птици заслужават такова отношение. Бялата кокошка госпожа Хвалипръцкова и пъстрата кокошка – госпожа Бутнешева са на почит и уважение сред пилета, ярки, кокошки и петли, а всички забелязват с какво благоговение тези учителки се вслушват в съветите на директор Важна.

Но патиците и гъските са нещо друго. Те се отнасят с неуважение към птици, които не обичат водата и не могат да плуват.

През тази пролет най-много яйца снесе младата пуйка Атлазена и ги измъти всички, до едно. Атлазена е много красива, с тъмносини пера и цялата на точки. В училище миналата есен беше отличничка, нареждаше се непосредствено след патока Цуки и гъсоците Жълтьо, Златко, и Жълтурко по успех.

Днес красивата млада майка отново извежда своите деца на плочките до вратичката на птичия двор, за да ги виждат всички, които минават по улицата. Тя се гордее с тях, строява ги в две редици и непрекъснато можете да чуете как подвиква на някое от тях:

– Изправи гърба, не се изгърбвай!

Патокът Цуки решава да направи приятелска забележка на отличничката и я доближава:

– Атлазена, всички пуйчета са тромави, твоите не правят изключение, не ги води по плочките, ще се ударят лошо!

– Ти не мисли за моите деца, аз ще ги науча да смятат и въобще на всичко, още преди да тръгнат наесен на училище. А ти скоро ще бъдеш продаден, защото каква полза има от мъжки патици, никаква! Един татко Паток е достатъчен!

Младата майка красавица изрича горното с горделивост и надменност, а Цуки се оттегля без повече да се занимава с нея и нейните деца.

В този момент се появява котката Маца. Тя е била на гости на жълтия котарак на съседката и сега иска да се излегне на плочките. Свикнала е плочникът с цветните градинки, които го обграждат да е нейно царство и затова е силно изненадана от това, което вижда.

– Ти как си отвори вратичката, да влезеш тука с тези грозни голишарчета? – котката пита, но същевременно се доближава с ленива походка към тях.

– Много просто, видях как го прави стопанката, вдига се закачалката! – Атлазена отговаря високомерно.

Маца в това време придърпва първото мухнато пуйче, което ѝ се изпречва и почва да го търкаля по плочките. Другите деца се изплашват, тичат, но се настъпват едно друго. Младата им майка съска срещу котката, но няма никакъв ефект. Закачалката на вратичката към птичия двор е хлопнала обратно в петлика и се е заклещила накриво. Атлазена не може да се върне при другите птици, а също така не успява да защити децата си. Кучето Гого се разлайва гръмогласно, ядосано, че не е по силите му да прескочи дървената ограда и да се разправи с котката.

Слава Богу, стопанката, която работи в зеленчуковата градина, отдалечена чак зад стопанския двор, чува как се дере Гого и пристига на бегом. Маца изяжда една пръчка и изчезва от там, а пуйчетата и пуйката Атлазена са напъдени обратно в птичия двор.

После всички птици разбират, че стопанката е много ядосана и поръчва на стопанина да направи по-здрава закопчалка на вратичката.

Пуйчето, послужило на коварната котка за кълбо, което да подмята, за да си остри ноктите, не можа да се възстанови. На другата сутрин го намират умряло.

Няколко дни младата пуйка Атлазена не се надува толкова много, но след това всички забравят за горкото дете, станало жертва и тя пак започва да се хвали, че нейните деца са най-красиви и умни и тя ще ги възпита и обучи по-добре от учителките в птичето училище.

 

Старата патица Сивушка вече е много отпаднала. Едва върви, клати се, като че ли всеки момент ще рухне. Днес стопанката пуска всички гъски и патици да слязат по пътеката до реката, за да се изкъпят и поплуват. Само Сивушка остава, не може да върви. Цуки не се отдалечава, пази майка си.

– Какво става, нали си голям многознайко! Май и двамата с майка си днес ще влезете в тенджерата с гореща вода! – доста злорадо му казва Атлазена.

В това време идва в птичия двор стопанинът и кляка до младия паток и старата патица.

– Цуки, ти си моят талисман, такава беше и майка ти Сивушка. Но е време да се разделите. Такъв е животът драги, хайде, сбогувайте се!

Всички кокошки, петли, пуйки и пуяци ведно с децата си гледат как стопанинът гали по тъмносинята лъскава глава патока. След това взема майка му Сивушка на ръце и подкарва Цуки към голямата вратня, да излезе извън двора и да отиде на реката.

Когато патиците и гъските се връщат от реката с врякане и голям шум, никой не забелязва как Атлазена се приближава до младия паток и казва:

 

– Днес старата патица Сивушка влезе в тенджерата, но ти си следващият!

– Ти гледай децата си, за мене не се тревожи! – отвръща Цуки, но му е мъчно и веднага се запилява и отива при своя приятел – кучето Гого.

 

На всички им омръзва цяло лято да слушат хвалбите на Атлазена и да понасят навикванията на пуйчетата.

– Виж колко големи и красиви станаха моите деца! – казва важно днес Атлазена на гъсока Златко. – Ти уж си гъсок, пък приличаш на грозен див паток!

– Не знам на какво ти приличам, но си имам своите братя Жълтьо и Жълтурко, всички птици в двора са ми приятели, а тебе никой не те понася! – отговаря младият гъсок и се отдалечава.

В това време се доближава госпожа Важна.

– Атлазена, видях, че водиш децата си на площадката за слама. Оттам влиза конят с каруцата и е опасно.

– Аз вече съм по-умна от тебе, дърта даскалице! Не ми давай акъл! – отвръща злобно красавицата пуйка.

Напук на съвета на мъдрата директорка на птичето училище, още щом стопанката се скрива в къщата, горделивата пуйка повежда многолюдната си челяд към сламената площадка. В това време пристига стопанинът с пълна догоре каруца със слама и слиза да отвори вратника, но не забелязва птиците. Качва се пак на капрата и хваща юздите. Белият кон се стъписва и едва не обръща каруцата, опитвайки се да предпази пуйките. Стопанинът се развиква, дотърчава Гого и почва да ги лае, идва и стопанката.

– Смятам, че вече пуйките са станали и е време да ги продадем, особено тези на Атлазена! – казва мъжът, още изчервен и ядосан от премеждието.

– Още не е дошла есента – възразява жената, но като разбира че конят щял да си счупи крака, добавя: – Ако още веднъж Атлазена заведе децата си на непозволени места, съм съгласна веднага да ги продадем.

Само Гого разбира за какво става въпрос, но не споделя с надутата птица. Тя се е самозабравила и никой вече не може да я понася.

 

На сутринта при младата красива пуйка идва госпожа Важна, заедно с пуякът Гългъл. Двамата се опитват да я мъмрят и да ѝ обяснят, че ще пострада ако продължава да не спазва правилата в птичия двор, но получават само обиди и се оттеглят. Скоро Атлазена усеща, че никой не желае да разговаря с нея и затова се провиква:

– Аз съм умна, красива и плодовита и вие ми завиждате! Не ми трябва вашата компания!

Оглежда се и забелязва, че вратнята към сламената площадка е широко отворена. Вдига високо глава и повежда едрите си деца натам. Всички възклицават, мъчат се да я предупредят, знаят че конят и каруцата ще излязат скоро навън точно оттам. Атлазена не се задържа там и излиза на улицата с децата си. Тръгва към двора на съседката. Чува се, че пуйчетата се дърпат, но тя най-строго ги заставя да вървят в редица. Съседката е стара жена, сама живее. В оградата на двора има много дупки. Горделивата пуйка казва:

– Хайде, влизаме в този двор, няма да се връщаме при нашите прости птици, които са изпълнени със завист!

Но кучето на съседката Шаро не е като Гого дружелюбно. То ги погва, излиза и господарката му с една пръчка. Удря силно през краката Атлазена и се разкрещява:

– Съседе, прибери си пуйките, че ми опасаха градината!

Добрият стопанин, който вече е подкарал коня с каруцата, е принуден отново да спре и да се занимава с пуйката и нейните деца.

Дотърчава и стопанката, вижда, че кракът на Атлазена е счупен и казва:

– Мили мой, ти беше прав. Отдавна трябваше да влезе тази непослушна пуйка в тенджерата.

Минават през птичия двор, за да влязат порасналите деца на горделивата пуйка обратно, като стопанката носи в ръце майка им. Тя нищо не разбира от човешката реч и не знае къде отива.

– Ей, завистници, виждате ли? На ръце ме носят.

Всички птици, дори и Цуки, се правят, че не я чуват.

На другата сутрин покрай птичия двор минават търговци с голям камион и купуват едрите млади пуйки, децата на Атлазена.

 

В късна есен, когато почват занятията в птичето училище, директорката, госпожа Важна започва своята лекция с историята на красивата пуйка Атлазена и поуката от нея – колко злополучна за всяко същество е горделивостта. Когато се самозабравиш и мислиш, че само ти си умен и красив на този свят, нищо добро няма да постигнеш в живота си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *