ВРЯВА В ГОРАТА

ВРЯВА В ГОРАТА

 

 

Катеричка рунтавелка,

пухкава, на име Белка

скача на дебела клонка.

„Ихуу, ахуу, хайде гонка!”

 

– вика във гората гъста

А пък свраката чевръста

граква както й приляга:

„Аз летя, ще те надбягам!”

 

Идват малки гургулици,

после още пъстри птици,

две красиви невестулки,

костенурки – млади булки.

 

Пълни се гората с врява

– кой се хвали, кой прозява.

Катерикът стар Паскал

във хралупата заспал,

 

се пробужда и намръщен

възмущава се от къщи.

А кълвачът без умора

бие клюна и говори:

 

 

„Виждам ястребът пикира,

ниско над гората спира,

крийте се кой гдето свари,

че ще грабне всички твари,

 

дето са на видно място,

в ноктите си най-опасни.”

Всички скриват се завчас.

Никой не издава глас.

 

Катерикът стар Паскал

бе измамата разбрал,

но доволен се прибра

и в хралупата заспа.

 

Из книжка „В гората“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *