ДВЕТЕ КАТЕРИЧКИ

 

 

Катерички пухкавелки
със опашчици къделки
с малки лапички чевръсти
цял ден ходят все на пръсти.

Невестулката Фаница
с някаква ужасна птица
тези дни са във комбина
и нападат де що мине.

Шоколадовата Велка
и кафявата Неделка
са приятелки, но знаят
– няма вече да играят.

Крият се в хралупа обща
дядо им Паскал ги пощи
и следи да не лудуват
и съвсем да не рискуват.

– Дядо, златката е лоша,
но напада само нощем.
Ястребът, граблива птица
е врагът ни, не Фаница!

Петра, рижата лисица
мрази златката Фаница,
ще отидем да я търсим,
хем шишарки да откъснем.

– Няма да ви пусна, няма
в нашата гора голяма
всяка лиса ни е враг!
Ястребът на лов е пак!

Ще изляза за шишарки,
вие двете сте другарки
не излизайте от тука!
– Хубаво, пази се, слука!

 

Но не слуша нито Велка,
ни кафявата Неделка,
бягат бързо и се гонят,
скачат по високи клони.

Ястребът пикира ниско,
грабва Велка. Грозно писка
тя във острите му нокти
– той я носи нависоко.

Стигат скоро до дървото,
дето свил си е гнездото.
Но защо я пуска бързо?
О, каква голяма дързост!

Катерикът стар Паскал
ястребчетата е дал
за храна на лиса Петра
от дървото ги е метнал.

Кума Лиса тъй доволна
обещала най-фриволно
невестулката Фаница
да изгони от горица.

Както после се разбра,
вън от тяхната гора
ястребът е вече също.
А строят си нови къщи

две другарки пухкавелки
със опашчици къделки.
Лешници трошат със зъбки
и сушат за зима гъбки.

 

 

Из книжка “В гората”