КОЗИЧКАТА АНКА

КОЗИЧКАТА АНКА

 

 

Козичката Анка

се спря на полянка,

потъна във сладка забрава.

Козарчето Станко

– голям забраванко

пропусна, че тя изостава.

 

Игра си на воля,

сама по неволя

козичката млада и дива.

Нощта я завари

със двама другари

  • сърничка и птиченце сиво.

 

Но мама кошута

сърнето избута,

а птичето взе да се рее.

В гората самичка

горката козичка

остана и почна да блее.

 

Вълкът я надуши

след туй се ослуша

и хукна към нея. Бе гладен.

Зад храста зачака

със зъби затрака,

задебна съвсем кръвожаден.

 

 

Козичката схвана

– на горска поляна

козле не би лесно се скрило.

Побягна и леко

по стръмна пътека,

качи се на скалното било.

 

Вълкът се подхлъзна

в дерето се плъзна

закани се люто на Анка.

А тя под луната

на връх от скалата,

трепереше в нощната сянка.

 

Едва като съмна

косматият тръгна,

  • козичката още стърчеше.

Козарчето Станко,

макар забраванко

намери я. Храбър той беше.

 

Днес малката Анка

на всяка полянка,

послушно пасе и разумно.

Оглежда се вече

– не ходи далече

козлето, което е умно.

 

 

 

Из книжка „В гората“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *