МЕЧЕТА

 

Мама Меца със децата

днес потеглиха на поход.

Вече капеха листата,

падаше реката с грохот

 

долу във дерето стръмно.

Дните намаляха вече,

взе да става рано тъмно

и бе нужно всяко мече

 

да се храни до насита,

че ще дойде зима скоро

и във зимен сън горките

трябва да дочакат пролет.

 

Малките мечета бягат,

борят се и се катерят,

но се учат все от мама

как храна да си намерят.

 

Покачиха се да търсят

пчелен мед в хралупа лятна,

клонът бързо се откъсна

тупна братът на земята.

 

Мама меца се ядоса,

изръмжа и се закани:

– Да си дойдем на въпроса,

слушате ли ще ви храня.

 

Тръгнали сме към реката,

риба да ловим във нея!

Кротки станаха децата,

даже почнаха да пеят.

 

Но защо ли всичко живо

бяга през глава от тях?

– Вие пеете фалшиво, –

мама обясни през смях,

 

– но се крият не защото

песента ви не звучи,

силата ни ги прогонва,

най-добре да замълчим.

 

Цял ден после на реката

учеха се да ловят

рибата, но тя се мята

хлъзга им се всеки път.

 

Ах добре че с тях е мама,

да ги пази от беди,

тя е силна и голяма

храни ги и ги следи.

 

 

Из книжка “В гората”