Георги Н. Николов

Свят… Едновременно реален и мистичен. Приобщил биологичната си матрица с духовните параметри на друг тип общуване – нетленното. Родено в теистичния Космос, но бродещо по земята чрез контактите с избрани люде. В случая – с Ана Занешева – централен персонаж на романа-фентъзи „Смиреност“. Оригинална идея за съществуването като философска субстанция от мисъл и плът. И талантливо интерпретирана под перото на Стана Апостолова. Самата книга е отбелязана като първа от поредицата „Блаженства“ на авторката. В нея шества ангелски сонм, представен в йерархична градация от БлекХ 18 и БелХ 18, Лайт ХХХ и архангел СиксУингс ХХ. Всички – ангажирани в реализацията на проект „Сензори-философи“. Чиято крайна цел е да се отстрани, засега, размножаването на генно модифицирани човеци. Защото, ако това бъде допуснато в цикличната поредица от политически, икономически, военни и социални трусове на Земята, съвременната цивилизация ще бъде унищожена. Подобно на време оно с държавата на атлантите: „Когато те създадоха кентаврите, минотаврите, цибриди, криптиди и мъжа – пръч“, известен под наименованието „дявол“, за който още се носят предания във фолклорните вярвания и процесът стана неуправляем, се наложи да потопим Атлантида“. Става ясно, че планетата е тревожно опитно поле. В различни негови точки са заложени експерименти с акцент върху екстремалното и антагонистичното. В контактите между отделни хора, хомогенни групи и цели държави. Върху конвейерното биорепродуциране, отнемащо правото на индивидуалност и самостоятелно мислене. Еталон в борбата срещу тези начинания е Ана. Всъщност – сензор 18, който трябва да изведе едноименния проект до очаквани от ангелите резултати. Тя е завършила две висши образования, на път е да защити докторат и е полиглот. Но духовните й наставници се тревожат, че младата жена „намира удоволствие от живота само участвайки в протестни митинги и манифестации и по същество е неконтролируема“. Борбен тип мислеща материя, открила точното си място в несигурната пирамида на обществото. Изградено в крехко равновесие между популизъм и плурализъм и готово мигом да срути демократичната си фасада. Зад нея в книгата звучи стрелба, бунтовници насаждат силом свои правди и закони. Другаде, в страната на гладното покорство, Вечерен Повей и Лунна Светлина бдят над любовта си. Могъща тайна Корпорация стартира реалити „Сахара“ с участници – опитни мишлета. А „Мравуняка“ в Боливия оформя мултиплицирането на тленна плът. Анонимна гмеж, която да подменя измрелите в нечие хрумване себеподобни. Трудно осъзнаващи факта, че съществуват и че аурата на мислещи твари им принадлежи. „Уловена“ в изпълнение на знаковата си мисия, Ана и безплътните й спътници динамично минават през вселенския портал на време и пространство. През виртуалната реалност и орисаната хипотетична делничност. Извличат горчива есенция от неясния нравствен катехизис на тълпите в различни географски полоси. Сред димни пожари, зловещо спокойствие, или екзотика с мирис на кръв. Постепенно, все по-убедително, повествованието в „Смиреност“ добива мащабност и психологическа дълбочина. В разказа се включват Найжъл Айзенщайн, доктор Муса Зияд, Фриц, Хюлал и Илал, Александър Баташки… С тях – още цяла галерия епизодични, по своему колоритни герои. Те насищат тематичната палитра в книгата с нови и нови сцени. Всъщност: с импресии на битието в енигматичната му безкрайност и неизчерпаеми възможности. Действията им, основани върху разнолико световъзприемане, трасират за всекиго път към себепознание и отстояване на позиция. Обясняваща мотивацията на персонажа пред околните и пред неговата съвест. Проумяването на основни понятия като добро и зло, доверие, преданост, любов, жертвоготовност. Все аксиоматични истини, надживяващи с непроменена същност безсмъртното време. Независимо зад какви идеологеми са били прикривани за удобство на отмрели властолюбци и измислени апологети. Героите в романа са много различни, а ценностната им система – привидно несъвместима. Но в хаоса на дните им, на съмненията и на привидната безизходност, в която тънат, авторката постепенно ги сближава. Обединява, съюзява, синхронизира. Не само за да оцелеят физически и да прогледнат за храма на човеколюбието. А и да осъществят свой бунт на мравките срещу глобалната колонизация на съвестта, подготвяна от истинските господари на планетата. Те се появяват в книгата и неочаквано, и не съвсем. Постепенно изпълзяват върху гребена на предчувствана тревога, вещаеща беда за милиардите обикновени хора. Става дума за Хеджъра, за Банкера, Генерала, Магната и Медиатора: съвременни конници на Апокалипсиса. Подобни на описаните в християнската есхатология и също така зловещи. Библейските предания добиват измерения от плът и кръв, а което е още по-страшно: и „практични“ механизми за масово изтребление. Притеснява ги бурното нарастване на населението по земята. В ход е нов експеримент – „Саморегулиране на аутсайдерите“. Аксесоарите са до болка известни: войни и глад. Хазартна чума, насаждане на страх, лагери за непълноценните индивиди с планиране на раждаемостта. И разбира се, за прецизиране на генетичния фонд. Парите не са цел, нито проблем. Защото отдавна, в колосални размери, са съсредоточени в ръцете им. Истинската цел не е просто властта, а безмилостен контрол върху пулса на планетата. Който, веднъж установен, ще стегне в желязна ръкавица живота и смъртта, личното достойнство, полета на творческия дух. Правото на свободен избор, на любов, щастие и взаимност. Разбира се – и на националната идентичност, на паметта и историческата приемственост между поколенията. Защото, когато подобна идея стане реалност, те ще са слепи и глухи за повика на кръвта, за силуета на дедите и майчиния глас. Все неща, вече случвали се по бойните полета, особено на Втората световна война и кървавия й тил, осеян с лагери в бодлива тел. Нима човечеството не се е поучило от страданията, които само си причинява в изумителен мащаб? Нима го чака бъдеще, което е само изродено недъгаво минало? Това не трябва да се допуска и чрез стоицизма на Ана, вплетен в нравствена харизма, злото е победено. Останалите герои застиват уморено в ретуша на предречена им орис, а ангелите – наставници на своенравната българка, чуват фанфарен гръм в своя чест. Защото са довели, независимо от перипетиите, проекта „Сензори-философи“ до смислен финал. Или, ако ни е позволено, ще цитираме римския принцип „Всекиму своето“. В книгата има неочаквани сюжетни поврати, психологически загадки, приключенски и криминални „декори“. Дори тъжен хумор, вплетен в терзанията на космичните участници в разказа. Творбата на Стана Апостолова е увлекателна, а идеята й за фентъзи роман се корени здраво в силата на човешкия разум и страданията на безброй скършени съдби. Реалното и приказното, вместено в съвременни послания, са създали силна и убедителна творба. Подканваща към размисъл, разчупващ стереотипите на делничното, местното, познатото, вече споделеното някъде някога. А защо книгата се нарича „Смиреност“? В нея има борбеност и прошка, надежда и отчаяние, насилие и тържество на доминиращия разум. Няма мекушавост и апатия пред случващото се. Читателят със сигурност ще разбере – над всичко, като изстрадала утринна зора, грее добротата. Дар от Създателя за своите несъвършени чада, които не престава да обича. Ако сме заслужили в Негово име, нека минем под светлата й, пречистваща арка. Има, наистина има защо…

.