“Артистът не е от особено значение. Само онова, което той създава, е важно.” – Уилям Фокнър.
Романът “Непригоден” е в жанра Фантастика, фентъзи. Познавам хора, които заявяват, че не четат такива книги. Затова ще извикам на помощ римския бог на границите Термин и ще попитам как разграничават измислица от литература. Литературната творба не е ли взаимно проникване на Аз и Всемира? Аз е винаги човешкото, дори ако героите са извънземни същества, както е в романа на Стана Апостолова. Главният герой Божан, или на галено Жан е човек, похитен и отведен на планета Зиная, като Непригоден. Истинският фантастичен роман се ражда от действителността, критерий е реалността, важен художествен коректив е аналогията с живота на нашата планета Земя. При първа среща с една нова действителност човек се стреми да уподоби новото с нещо видяно. Сравнението е първична форма на нашето мислене. Човекът Жан се сблъсква с една напълно непозната среда, с цивилизация, напреднала с хиляди години спрямо нашата, със същества, чиито тела са тъмносини и съвсем различни. Той чувства роботите Ласки и Нефро много по-близки, защото са конструирани да изглеждат като човеци. Роботите са една тъмна метафора, едно тотално олицетворение на човешката необходимост да се избяга от действителността. Необходимост от визуална аналогия, за да анализираме и възприемем света, в който се озоваваме.
Непригоден е инопланетянин, служещ да се разреши съдебен спор, според законите на зинаидите. Той е поет по душа и призвание, но на планета Зиная нямат книги, не знаят какво е поезия. Казват, че способността да откриваш сходството е талантът на поета. Точно това качество помага на Непригоден да запази разсъдък в един непонятен свят и да усети общото жизнено поле на втори план.
Разбира се, читателят очаква художествено платно от думи, водещи го към бъдещето. Част от образите в това платно почиват на научни предвиждания, но по-голямата част са мрачни мечтания, които ни карат да се замисляме.
Текстът на Стана Апостолова е написан отново на принципа на айсберга, както го е описал Хемингуей. Седем осми от него са под водата, вижда се само една част. Всичко, което знаеш, можеш да го елиминираш и това само ще заздрави айсберга ти. Нека да цитирам дословно Ърнест Милър Хемингуей:
„Можеш да пропуснеш много от това, за което пишеш, при условие че знаеш пропуснатото, и тогава читателят ще го почувства, макар то да е пропуснато.“
Стана Апостолова има една широка картина и многолики обосновки за действията на героите, но свежда разказа до пряка реч и кратки описания. Тя се опитва постоянно да елиминира себе си, чувствата и мислите си и оставя фантазията на читателя да се разгърне. Нейните творби се нуждаят от интелигентни и непредубедени читатели.Затова използва и толкова много псевдоними за книгите си.
Авторката вплита литературни елементи като сюжет, характер,обстановка, стил, експозиция, диалог и напрежение в романа си, създава правдоподобни измислени герои и сцени с емоционална дълбочина и диапазон. Но това, което съществено я отличава от други автори е, че нейните герои не са съобразени с правилото да се харесват на читателите. Характерите се преобличат с вълнения, които обхващат диапазона от отчаянието до ведрата наслада от живота, като екзистенция.
Но да започнем с основите на наративната дъга. Очертаването на наративната арка на описаната история не е лесна задача. Защото сюжетът не е едномерен. Той се разклонява в много посоки и непрекъснато ни носи изненади. Много от прагматичните читатели ще се обърнат към науката ту като противник, ту като съюзник на своето виждане за това.
Но властта на ежедневието над човека го привиква към наивно-реалистично възприемане на света. Този видим, сетивен свят, светът на явленията твърде много насилва човека, твърде много го подчинява. Непригоден лесно може да се усъмни в истинската му реалност, но опитите му да се издигне над нея са несполучливи. Трудностите на героя не са в адаптацията, човек се адаптира винаги към съответната среда. Неговите проблеми са в полето на духовността. Грешка е и да се противопоставя съборността на свободата на духа. Свободният дух е колективен дух, а не индивидуалистично изолиран. Съборността може да бъде само свободна. За човека Жан целта на познанието изобщо не е познаването на съществуващото, отразяването на реалността в познаващия, целта е познаването на истината, намирането на смисъла, разбирането на действията на околните. Той иска да знае не реалността на планета Зиная, а истината за реалността. Желае да разпознае тази истина само защото в себе си има източник на истина и е възможно общение с истината. За Непригоден не е важна истината, която означава приспособяване към света на явленията, към неизбежния процес на обективиране, а за Истината като първичен източник на светлина, като интегрална вселенска Истина. Той се противопоставя на общуването в отчуждение, за него липсата на симпатия и любов е равнозначно на смърт. Точно на планета Зиная преодолява отчуждението; довежда яркия персонализъм на личния си и индивидуален характер до смислено съборно съществуване; преход към царството на свободата, решителност отвътре, победа над робството на необходимостта; преобладаването на качеството над количеството, креативността над адаптацията. Успешно търси смисъла и се развива.
Възможността за интуитивно познание остава в човека. Но интуицията не може да бъде само интелектуална. Това би било пасивно отражение на обекта и следователно няма да преодолее дуалността и обективацията. Интуицията също е емоционална и волева, тя е напрежението и активността на интегралния дух. Истинското съзерцание не е насочено към обект. Човешкото дете се ражда с език на мисълта. То може да превежда от езика на образите в езика на символите. А младият Жан е талантлив поет. Тоест има всички предпоставки вълновата енергия на мозъка му да се включва към тази на зинаидите и да чете мисли.
Както забелязвате не обсъждам другите литературни герои – зинаиди, роботи, киборги. Защото това резюме няма за цел да замести четенето на книгата.
Книгите трябва да се четат внимателно. Именно да се четат, поне първия път, а не да се слушат. Защото като слушаш, много неща буквално минават покрай ушите ти. Книгата е жива същност. Когато общувате непосредствено с нея, тя ви помага. Това е абсолютно достоверен факт. А в романа “Непригоден” любовта или най-малкото разбирането на авторката към своите герои се чувства във всеки ред.
Таня Димова
