„Хотел „Созополско сърце” е новият криминален роман на Стана Апостолова. Увлекателен, занимателен и интригуващ разказ за събития, свързани с едно убийство. За щастие – разказ, написан в най-добрата традиция на криминалното четиво.
Чели сме и сме гледали криминални сюжети в които човекът е на заден план, пълно е с техники, които решават загадките, стига да пуснеш в епруветка намерен на местопрестъплението косъм. В тези случаи човекът присъства колкото да натиска копчета и да разклаща стъкленици, за да каже накрая шефът: „Хайде да отидем да го закопчеем”. Като отливки от един и същ калъп са криминалетата, в които решаващ е пистолетът с повече патрони от другия.
„Хотел „Созополско сърце” е роман традиционен с това, че на преден план е човекът, безупречният му професионализъм, острата му мисъл, наблюдателността, умението да анализира и съпоставя, да намира връзки между на пръв поглед несъвместими събития и постъпки, да постига резултат не толкова с физически, колкото с усилия на ума. Такива са главните герои Добрин Калоянов и Яна Бяндова, събрани не само от разследването, но и от нещо друго, което във времето разцъфтява и една , преминаваща през доста перипетии, любов съвсем по човешки ги събира.
Между другото, авторката, вярна на себе си, не се задоволява само с криминалния сюжет, тя го успоредява с неща от живота, извън криминалното, и така разказът става по-плътен, по-цветен, по-истински. С такова повествование тя печели читателското внимание, обогатява разказа си и умело ни води из криволиците на криминалното. А това, че разказът се води ту от името на авторката, ту от името на главния герой, ни дава възможност да оценяваме случващото се от две гледни точки.
„Хотел „Созополско сърце” е хубав криминален роман, пълен с неща от живота на един курортен град, на много неща от днешния ни ден. И когато авторката ни развежда умело из перипетиите на едно разследване, ние доброволно и с удоволствие я следваме и й вярваме. Вярваме й, че възмездие е възможно и ни го носят добри хора. Какво по-хубаво от това!
ВАНЬО ВЪЛЧЕВ
